Моя снимка на млади години

Просто да се похваля, че най-сетне си намерих снимките от най-ранната младост. Очевидно съм бил бебе, което е предпочитало да спи и ли да си почива с любимия си биберон. Странно е, че майка ми никога не ми е показвала тези снимки - надушвам еврейска конспирация срещу конете, които казват "бум ца цък".

Уикенд селяния - Дони Войвода (I част)

С удоволствие стартирам традицията да се поства дълга и отчайващо селска история всеки уикенд - оттук до края на света. Започваме с първата част от сагата за Дони Войвода, български хайдутин, живял нейде през периода на Отоманското госпоство (скиваш ли ся, ние не сме били под робство. Нема да се научиш бе да му ибам майката.), който се е занимавал с нарадополозени дейности като грабене, мамене и ебане на мустакати девойки.

Дони войвода се родил в лето хилядаосемстотинидванадесетуйе, за кратко хиляасеемстиндвайнайсту, за още по кратко 1812, в село Мамина путка. Израснал в семейство на сводник и перверзна курва, които често си сменяли ролите, поради факта, че единият бил травестит, а другия - Дана Интернешъл, сиреч такъв, на когото са му обърнали хуя като стар чорап, и са го направили на шундра. При това жълта, на лилави точки. На десет години Дони войвода си надървил за пръв път пишката и излязъл на мегдана, да покаже на своите съселяни. В резултат на тези си действия той бил изнасилен от кмета, магазинерката и култовия Поп Грую, който бил вече на седмдесет години, а баба попадия се била споминала от косопад на десния мъдур.

На тринадесет години, вече доволно отворен (към света), Дони Войвода се отправил на едно от многобройните си митарствания по гори тюлюлейски, които се намират на 13 километра североизточно от тилилейските гори, известни ни от приказката "Ташаците на дядо Пею, дето вадеше ряпа". Там той събрал верни ортаци, маминопутински ортаци, за да тероризира турския башибозук. Дони Войвода бил културен човек, понеже четял на устафбашията сметката за кафе, преди да си изчисти вече твърдия от сране задник от полепналите по него кафяви килипири, сиреч келепири и килепири и келипири.

ПЪРВИ ПОДВИГ НА ДОНИ ВОЙВОДА
Курдисал се Дони Войвода връз несъразмерно големия си гъз, фиксирал с неуморния си, зорък поглед лумналия лагерен огън. Огледал се веднъж, даже дваж, после затворил вратата и пак я отворил, понеже врата нямало, ама поне като била отворена ставало малко течение. След като повторил алгоритъма няколко пъти, Дони Войвода установил, че ортаците му вече спяли, и извадил стар брой на "Чук-Чук" от дисагите си, където държал още люти луканки и блага ракия, която пазел за сватбата си. На корицата се мъдрел светлият образ на Гинка Чоглавата, известна хайдутка, която турците бяха отвлекли и принудили да позира гола, преди да я плющят до смърт с рязаните си карабини. Въпреки, че бил против турския опресор, против Гинка Дони Войвода нямаше нищо против. С повдигнати вещи и нарастващ кур той разгледа обилно окосмената й путка, покрита от тънка гноена торбичка. Реши да си запази другите картинки, понеже "Чук-чук" беше внесен контрабандно в България от Царювград, където заптиетата го печатаха, за да славят честта на феса.

Дони Войвода си хвана наточения кур и започна бавно да придвижва ръката си нагоре и надолу, като през това време седеше със задник към огъня. След известно време изпита удоволствието от изкуствения оргазъм, създаден с грубите му, мазолести ръце, привикнали на тежестта на пушката и на раницата с дървената путка - подарък от баба му на изпроводяк. Стана му яко на душата и както си седеше, пръдна. Въздушната струя се насочи към огъня и предизвика ефекта на горелката - палатката зад Дони Войвода пламна. Доню обаче беше в транс...

Мечтаеше си за ебане. Яко ебане, щеше да хване някоя кръшна къдъна и да й го нашмули - на рогозката, после насред кърската работа, пред конака, щеше даже да вземе майка й, дърта туркиня, и да й изкърти зъбите със загорелия си хуй. Свирки, в гъза, в путката. Пред него изникна образът на баща му за момента, който си разклати циците сексапилно и си ръгна един дървен хуй през пояса, за да си стимулира путката.

...

Мощен килимбаш събуди Дони Войвода от унеса му. Набързо той се огледа, видя верния си ортак Онуфри, и засрамено си прибра кура, като му се наложи да си напъха главичката в потурите, понеже ерекцията му беше малко могъща.

- Ебахмумайката, войводо, ние таман със Стамат се бяхме награбили, щяхме да се любим кат' здрави булгармъже, и ти с тая пръдня ни запали бе да ти ебам майката войводска - мъдро продума Онуфри.
- Аз ши ви ибам аз на вас майката у опиканата путка ве, как можахте да изпедерастейти вий дотам бе, да ви го начукам? - умело парира Дони.
- Епа не сме хващали добри, мустакати българки от 3 месеца бря? Пък и ти нали каза, че да си бараме патките не може, ама за ебане нищо не каза? То верно че ти каза, че чикии не може, а пък тъй като те гледам не си поливал бостана, а?
- Ей, щи ибам аз на тебе повлечената сестра? Дека са ти моралните задръжки? Аз седях тука и си миех чурката, щото иначе ще замирише на бобеста пръдня, такава мазна, как ще си бия чикии. Утре ще заидем къмто Чаккъръгагауз, там има кадъни за без пари, а пък като за тебе има чорбаджии... - успокои обстановката Дони. Погледът на Онуфри блесна, и след това угасна, защото се сети, че палатка вече нямаше и пак щеше да се спи на твърдата земя.

Той си ръгна един камък в гъза и заспа. През това време, Стамат се почувства силно неудовлетворен от набързо прекратените си сексуални взаимоотношения, и реши да се насочи към нова невинна жертва. Дони Войвода през това време лежеше в шатрата на башгенерала, в която имаше цветен калейдоскоп и люлка, на която обичаше да се люлее с младите путки, които от време на време завличаха в гората, за да ги изнасилват. Тъкмо беше легнал по гръб и се чудеше дали ако се надърви като хората, ще открие нефт под себе си, когато усети тежките телеса на Стамат върху гърба си. Миризмата на чесън и йениръкъ, от по-йофтинката позволи на войводата да идентифицира незнайната тежест. Той попържаше звучно, докато Стамат разкъса пояса му и завря треперещия си член в гъза му. В момента, в който кура докосна сфинктера, Дони изрева бясно, изгаряйки тишината на гората.

- Тихо, ще ни чуят заптиета! - прошепна нежно Стамат - Чекай, ще сложа лубрикант.

Делово, Стамат си се изплю на патката и пак я зарови в станалия на майска роза гъз на жертвата си. След това я хвана и хласна с нея Дони, понеже се чувстваше някак си некрофилски...

Снимка на неизвестен учител

Трябва да е било някъде към единайсе, единайсе и половина на обяд, когато тази култова личност, чиято самоличност е обвита в мистерия, е била заснета да споделя високоинтелектуалните си мисли по въпроса за неавторизираната приватизация на притежания на частни лица, сиреч "жипчивствани". Пламъкът на интелекта видимо гори в душата на субекта, ето защо категорично обявявам награда - спукан презерватив, за първия, който издири тази личност и запознае редакторската колегия, демек мен, с това въплъщения на модерната балканска утопия.

Евала!

Их бин българче (от форума на www.paradise-bg.com)

Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.

Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.

Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.


Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.

Надявам се това да е успешното начало на един успешен блог, въпреки че асоциацията с немците, Хитлер и кравата Милка, която има путка с размера на средностатистически гардероб едва ли е най-подходящия начин да започна... И все пак, гарантирам, че сайтът ще бъде ъпдейтван (може и да го даундейтвам де, ама не знам как става още) редовно с нужната порция простотии. Повече такива може да намерите на www.e-bane.net, но нито една от статиите в този журнал няма да бъде изплагиатствана от там, просто поради факта, че и там са си натрупани на едно място. Най-много скоро да се обвържем с връзки.