Десетте най-култови сцени от българската действителност

10. Кръчмарски бой
Кръчмата е център на народопсихологията ни, трябва до го приемем тоя факт веднъж и завинаги. Не сме сами - цяла Европа е така, защото чисто и просто Господ не е измислил нищо по-хубаво от усещането да стоиш след като търпеливо си изчакал да свърши работния ден, само за да се курдисаш пред чашката с водка и шкембе чорбаслътъ и да се нашльокате. Нашите кръчми обаче се отличават с невероятна липса на качествен алкохол и ключовата ЧАЛГА МУЗИКА. Именно тези фактори мотивират и наличието на феномена "кръчмарски бой по български", който предполага разрешаването на конфликти от подчертано матриархален характер във физическа форума. Което ще рече, че когато две личности се нашльокат като девица след скършване на химена, те отиват да се "ръжбирът кът миже", което на нормален български ще рече да си начупят тиквите от бой. Обикновено феноменът е подкрепен от солидно количество сеирджии, чиято роля в живота е да седят и въодушевено да наблюдават боеве, които после да разказват навред из махалата. Общоприета и е ненамесата на властите до окончателния край на баталната сцена, което допълнително увеличава удоволствието от наблюдението.

9. Учениците, които пушат трева до училище
Култ, путко, тотален култ. Представи си училището, ей там, където е голямата панелка над вас, и едни ученици седят и пушат на 20 метра от нея. Добре де, пушат, институцията пушком съществува горе долу откак някой папатак се е сетил, че тая работа с училищата си струва и трябва да се направи, да се обучава българското племе. Е, пушком сто на сто е имало и в първото българско училище, в някое килийно училище, абе отвсякъде си е имало пушком. Но учениците тук довеждат идеята до нови висоти, защо те - те пушат трева. Бохня. Такова едно зеленичко, пушилист, ако си фен на чичко ти Гандалф и дъртите педерунгели от небезизвестната трилогия на дядо Толкин. Трева бе, една голяма цигара. Това го няма абсолютно никъде другаде, в цялата Вселена едва ли съществува друга държава, в която на двадесет метра от даскалото можеш да си палнеш майданоза, без някой да счете поведението ти за безсрамна гавра с училищните власти, заслужаваща тежки наказания и посещения в гей-кошарата, сиреч затвора.

8. Градския транспорт
По принцип, това не е сцена, но не е ли целият ни градски транспорт една голяма трагикомедия, с далеч повече трагедия? От раздрънканите икаруси, които невинно порят българските "метрополиси" (в превод - Каспичан, Долни Босенци, Заебана Джумая и култовото село Три Путки) на фона на засила на МАХХ чалга музика с тънките любовни песньовки, които те карат да си блъскаш главата в замръзналата от бахър седалка докато не се счупи. Образът на контрольорката също е непринудено феноменален - тя най-често се състои от космата глава, турена върху тяло, което, ако вярваш на Нютън (който е измислил гравитацията бе, говедо, пак си бягал от час по физика (подчертавам, че е измислил гравитацията, което ще рече, че до неговото раждане тя всъщност не е съществувала и античните педерасти всъщност са гравитирали около атмосферата, досущ като шопар след особено могъща нитропръдня)) не би могло да остане в права позиция, тъй като тазът му се разпростира от твоя град до произволна бирария в Лондон, а зализаните й мустаки служат за важни цели като чистене на уши и прочее забавления.

7. Децата на по 10 години, които ти искат цигара или огънче
Сравнително рядък случай, но пък за сметка на това култов. Вероятно читателите ни, които пушат, са запознати с него - както си вървиш по улицата и кротко пушиш, замърсявайки околната среда както можеш (бел. Орлинатор (що ги пиша тия бележки по собствените си статии и аз не знам) - можеш и да попръцкваш транзитно, някак си обогатява ситуацията) и те спира момченце, което е на видима възраст около 10 години, което изключително майсторски, с имитация на мутирал глас, те моли да му дадеш цигара. Смаян, ти му я подаваш, тъй като гражданската съвест не съществува откакто наеба мъртъв човек в моргата (бел. Дони Войвода - е какъв е проблема ве да ебам майка му? Що да не еба мъртви хора? В моргата? Ташаци...) и после каза на вашите, че си бил на детска градина. И то запалва цигара бе майка му еба, сигурно белите му дробове още не съществуват, а пък техните трябва да са в затвора, за да го допуснат, но какво те ебе - добре дошъл в България!

6. Опит да идеш на тоалетна докато си в ученически лагер
Случва се сравнително рядко, но пък за сметка на това е пълна трагедия. Ако някакси попаднеш в подобна ситуация е препоръчително изобщо да не пробваш, но все пак ще се срещнеш с истинско олицетворение на тоалетната като център на шибаната лайнокрация. Естествено, няма дори намек за тоалетна чиния, а за сметка на това има някакво жалко подобие на плочки и една дупка, която е омазана с лайна от всички страни. От самата дупка на равни интервали от по пет минути изхвърчат някакви причудливи мутанти, които би нарекъл хлебарки, ако не се хранеха с едър рогат добитък. Ето защо, Ежедневна Простотия откровено ти препоръчва чисто и просто да бягаш спринтово четиристотинте метра до центъра на селото, в което си останал - там със сигурност ще има поне едно свястно кафене, в което пък ще има кенеф, в който ще можеш, един вид, да се завърнеш в цивилизацията и да осъзнаеш истината - че тоалетната хартия е едно от нещата в нашия живот, които често ползваме, а не оценяваме достатъчно. Ах, колко трудно е нашето съществуване...

5. Да видиш как незнайна личност ти пикае в двора
Невероятен хепънинг. Обикновено се случва когато излизаш за работа, училище или запой. Тъкмо си излизаш и виждаш как незнайна персона, видимо добре облечена, си сваля дънките и се изпикава насред двора ти. По Закона на Мърфи, това никога не се случва през зимата, когато единственият резултат ще е стомашно разтройство за хората, които си купуват от новото Ескимо, онова дето го правят от сняг със захар, а през лятото, когато слънцето безжалостно ще напече пикнята и тя ще се превърне в облак, който ти овонява живота с години напред. Личността има свойството да изчезва яко дим в момента, в който му теглиш една псувня по манастирски, като преди това обаче изпразва абсолютно всичките си телесни флуиди (синтезирани в чиста пикня разбир се) върху градината. Невероятно, наистина, и единствено в нашата страна.

4. Миризмата на бабите и дядовците
Не си прави грешни изводи за нас, ние напълно уважаваме дъртите поколения. Въпросът е, че те са единствените пенсионери в Европа, които култивират някаква непоносима смесица от мухъл и пот, която засъхва по телата ми и ги изолира от останалия свят като щит. Ежедневна простотия допуска, че това се дължи на размерите на пенсиите им, които ги оставят да карат на боб и бял ляб, сиреч не остават особено много пари за дезодоранти. А пък и миризмата на къкрещата бобчорба допълнително подсилва ефекта "Ебахму майката как вони!", която обаче е неуловима за всички в кръга "Нося си шибания некролог в джоба". Ами като го носиш, вземи си избърши запушения гъз ве, да те еба в майката пенсионерска.

3. Да видиш пиян ученик в класна стая
Джиджи биджи в България. Учениците, като племе гордо и ненаситно на удоволствията на живота, си имаме хобито да пием в училище. Това пък довежда и до влизане в особено напечени часове със силно зачервено лице и нечленоразделна реч. Един от авторите на този сайт, например, успя да изкара шестица по Психология, докато беше в състояние на алкохолен делириум. Всичко това доказва, от своя страна, че нашата образователна система е абсолютно негодна за употреба, тъй като не позволява на субектите си да се възползват от услугите й във всякакво състояние. Докато виж, по света просто е невъзможно да видиш такова чудо.

2. Азис да стане популярен
Азис е културен феномен, каквото и да си приказваме. В хомофобска държава като нашата е невъзможно такъв голям брой хора изведнъж да станат почитатели на музиката на човек, който не може да си вземе такси, понеже като си вдигне ръката и се насира, слаб му е сфинктера, един вид. Да ама не. На концертите си, куролюбецът събира хиляди фенки и, о боже, фенове, които се наслаждават на кръшните извивки на закаленото от множество анални приключения гласче на траверсата. Хора, замислете се малко, та тоя човек са му го шибали в гъза! В гъза бе! И и има пишка, понеже не мога да кажа, че е мъж - та той не е. Просто не ми го побира ума, наистина - да кажеш, че е флагман на сексуалната революция (сиреч радетел за правата на асоциалните педерасти, които нямат какво да правят и затова си ръгат чушките у мъжките гъзове, дано им се спарят гъзовете и им се образуват мехури дано!) - не е радетел бе, той си пее същата мазна чалга, даже обяснява как го боли като му го турят на крехкия.

1. Шампионската титла е за... чалга дискотеките
Музиката чалга, поне според представителите на разнообразни науки, и според законите на физиката, химията, биологията и циклофренията (която е болест, а не наука) не би могла да съществува, тъй като е напълно асиметрична и неблагозвучна. Въпреки това, тя съществува и е популярна. Още по-велики са чалготеките, които по стара традиция се намират в някой заебан курорт по Ийст Коуст (ебахти ташака, има само един коуст в България бе да ви ебам майката шопска, защото не сме обградени от океана). Там се вихри дива музика на Анелия, която се дели на две категории - турбокючек и бавни балади. Функцията на първия е да транслира редките мозъчни вълни на селяндурите, които са там, и да ги накара да излязат на дансинга, да заемат поза кръстачка и да започнат умело да си клатят косматия, покрит с анцуг "Ромика" и евтини слипове от 50 стотинки, гъз. Докато я вършат тази работа, произволно подбрани цицорести мадами със звучни имена от вида Генка и Жечка си развяват циците, като по този начин се извършва тъй наречения Селски Синтез, при който селяндурите се зарибяват и произвеждат още селяни. За съжаление, турбокючеците не са особено доходоносни, тъй като интензивната физическа дейност, свързана с произволното ръкомахане в неуточнени посоки т.е. прелъстяването на бъдещите си невести. Тогава псевдо-диджеят на идиотините им пуска бавна балада, която довежда до моментално втурване по посока бара, където се консумират някакви бълвочи, които средностатистическия чалгар характеризира като ракия. Това довежда и до финансовата циркулация на средства, които затварят цикъла и правят съществуването на чалготеката безкрайно.

Ах, защо, защо?
Кликнете тук, ако искате да гласувате за нас