Част първа на епически дългото интервю с Дони Войвода

Мистичната личност на Дони Войвода, герой на немалко количество простотии, публикувани в този сайт, до днес оставаше неразгадана. Въпреки това, аз възнамерявам да разбуля тайната около това извънземно същество, като споделя с вас, читателите, истината за този митичен персонаж. И така, той се казва Гонислав Данчев, учи в една от езиковите гимназии в град Варна и е в 12 “в” клас, сиреч учи английски. Именно тази нефиктивна личност е и в основата на придобилия култов статут разказ за подвизите на Дони Войвода. Всички снимки, които виждате в този текст, се състоят или в изображения на Дони (олигофрена с тъпия поглед и кофти прическата), или в изображения на неговите съвсем не малобройни изгори, сиреч хората, които е ебал.

Събираме се в кафене в близост до гимназията. Ръгвам импровизирания си диктофон в зъбестата мутра на нашия герой и му избивам последния останал истински зъб. В следващия половин час той се вайка и иска пари за пластика, че пишката му и тя не щяла да се вдига. В крайна сметка го прилъгвам с фалшиви обещания и започваме интервюто:

Орлин: Гони, защо ве да му ебам майката кирлива, защо?
Гони: Ами всичко започнало в един хубав ден в лозята около китната местност “Кестрич”, но не тази, която е до Варна, а тази до Търну Магуреле. Майка ми си вървяла по пътеката, понеже трябвало да дои кравите, и изневиделица се появил баща му, който бил преследван от потеря заради неплатени данъци. Понеже той бил донякъде загорял, пък и в гръб се виждали само титаничните и бълдъри, сиреч мустаките оставали скрити, и той я изфунтял яко у гъза, па тя накрая пръднала и той се залепил за близката крава. После, малко замаян, си довършил работата, като тя неколкократно му предлагала да си сложи едно виме на патката, че да не станат аварии, обаче той, понеже е упорито българско биче, си я бичил без виме, и така съм станал аз...

О: Разкажи ни малко повече за детството си? Защо те изнасили майка ти?
Г: Ами аз като малък бях непослушен. Ние живеехме в кофа за боклук, беше много харабежно, от време на време минаваха хора и пускаха вътре храна, и понеже уличните кучета ги беше гнус да я вземат, след като я пипна, и си ядяхме. Аз си имах свой собствен кашон, а за Нова Година веднъж ми подариха буркан, в който си държах кура, да омекне. Тогава още бях малък и не знаех, че не е хубаво да ти е мека пишката, ама казва ли ти някой. Искаш ли да скиваш?

О: Не ве, да те еба във водораслото тъпо, не ща! Дай нататъка...
Г: Та веднъж, както си седях в кашона и си играех на палачинки, понеже бях малко тъп, и си плясках по хуя. И влезе майка ми, и вика “Я какъв бил мъжага той маминия!” и си извади чепа и ми го наръга три пъти в гъза. От тогава някак си не съм същия, разбираш ли, по ми харесва някак си през задния вход. Искаш ли да видиш?

О: (чува се див бяг, след малко нещата се успокояват. Записа е неясен, долавят се шамари и викове “Орльо, събуди се!”, както и невинни подвиквания от страна на войводата “Е, аз пък какво съм виновен, той нали много искаше да ме интервюира. След около половин час Орлин се събужда и продължава интервюто): Дони, как можа да го направиш това бе, аз повече не мога да спя, да те еба в галоша сплескан! Я дай нататъка с детсвото си...
Г: Като станах на 17 ме записаха да уча в първи клас, понеже казаха, че иначе няма да ни дават помощи, а пък баща ми се беше алкохолиризал и изнасилваше мене и майка ми през вечер. Беше много гадно, училището ми даде нов тласък. Аз дотогава не знаех какво е то ебане, обаче един ден моят съученик Генчо, който беше на 24 и ги разбираше тия работи ме заведе в кенефа и ме научи на каквото знаеше. Аз му казах, че и мама го е правила това, и после той ми еба мамата. Ама съвсем сериозно. Вече не можех да сера нормално, в училище оценките ми паднаха, понеже когато вдигнех ръка и се насирах, а пък ние ядяхме само боб, леща и зеле, и лайното ми вонеше, та евакуираха даскалото. Въпреки това успях да стана седми клас и кандидатствах. Тогава започнаха и сексуалните ми приключения в гимназията.

О: Дони, путко, не се засягай, обаче ти си тъп като галош! Как аджеба влезе в тая гимназия?
Г: А, със ебане, как. Значи отивам аз на изпит, и там – двама квестори. Ама здрави, силни мъже. Единия беше на високи токчета, носеше кожен панталон и предизвикателно тигрово бельо. Та той имаше темата и се нави да пише, докато аз му духам. Другия обаче каза, че ако той не ме наебе до края на изпита ще докладва в комисията, за това си направихме сандвич. Значи първия остави листа на голия ми гръб и аз започнах да му духам, а другия през това време ме ебеше в гъза и двамата си пускаха езици над мене. Такова чудо просто нема, путко! Искаш ли да ти покажа?

О: Ако ми покажеш, ще те направя за смях пред цялата гимназия, като го публикувам това интервю в сайта.
Г: Хубаво. Ама нали няма да го публикуваш, аз тия работи на никой не съм ги казвал.

О: Няма проблем, ве. Просто не ми показвай нищо.
Г: Обещаваш ли?

О: Естествено, то за какво ми е да го публикувам това на сайта.
Г: Харабежно, щом няма да го публикуваш. То, между другото, ти интересуваш ли се от романтична връзка с бисексуален партньор с огромен стаж.

О: Майка ти да еба педалска, давай нататъка, какво стана в гимназията?
Г: Е питай конкретно де, трудно ми е сам да говоря...

О: Обясни ми, кое ти беше първото ебане в гимназията...
Г: Ами аз в гимназията ме начуиха каква е разликата между момчето и момичето, а именно, шундрата. И отивам аз първия ден на училището, и щото ние в махалата така се зарибявахме, отивам при едно хубаво момиче, ама ти казвам – яка, напращяла, някаква такава гримирана, а ве – мечта! И викам, ай довечера в нас да те ошмундря едно хубаво, че тъй като те гледам си страшна. И тя като се обърна, и се засмя, ама ти казвам, като крокодил. “Хъъъъ хъъъ хъ, аз съм математичката ве, пезевенк гаден!”. Аз доста по-късно разбрах, че тая жена всъщност била доста старичка, и освен това преподавала само на осмите класове, но все пак явно бая я сърбеше шундрата, понеже после отидохме в нас (бяхме се преместили от кофа за боклук в един новички бидони до сметището, всеки ден един камион минаваше и ме водеше на училище, ама веднъж ме хванаха и ме набиха и каза, че са “Чистота”, а не “Градски транспорт”, и трябваше да ходя на училище с делтапланер, ама тая е друга история...). Та, отиваме ние у тях, тя живееше даже в апартамент, ти казвам батка, за пръв път видях апартамент през живота си дотогава, иначе всичките ми авери живееха или в кофи за боклук, като мен, или в катуна, ама на мен в катуна не ми харесва някак си, липсва характерната миризма на лайна, пот и изгнил живовляк с мед, дето я има в нашата си кофа. Ама ти казвам, путко, там Н-Е М-И-Р-И-Ш-Е на нищо, аз се почувствах като изсран. Събличам я аз, и кво да видя – едни ГРАМАДНИ бомби, ама ти казвам грамадни. Е, бяха малко космати, в смисъл че докато ги видя тия бомби я минах три пъти с косачката. Събличам я аз и кво – свирки, у гъза, у путката. Невероятно. Та тва ми беше първото ебане, че и първото ебане с жена.

О: Отивам да повърна. (след 15 минути) Добре, хубаво. Я разкажи как ходеше на училище, как се къпеше, малко битово да го направим това интервю, че си ебало мамата...
Г: Ами къпех се в морето през лятото, то там и серяхме с нашите – седят си туристите и ние отиваме, да им покажем какво значи истински българин, и ги молим да станат, и после им серяхме върху чаршафите – да си имат спомен от България. Аз там научих и първата си фраза на английски - “You bloody faggot...”, което означава “Господ да пази България!”. Тя май беше и последната. Иначе, като живеех в кофата и от “Чистота” оставиха една бележка, на която пишеше, че ги е страх да я взимат тая кофа, понеже много мирише, а пък и ние си оставяхме веднъж на 3 месеца чорапите на капандурата, така де, на капака на на кофата, и оттогава децата се раждат с мутации в квартала, не мога да разбера защо. Та като се преместихме в бидоните, и всеки ден идваше един камион, бухваше ме вътре, оставяше мене на училище, баща ми никъде не го оставяше, него го изядоха едни гарги, докато се мъчеше да бере сливи от покрива на съседите. Аз не мога да разбера аджеба как си мислеше, че ще намери сливи, то там вирее само авокадо, ебах му майката. Та, камиона оставяше и майка ми на работа, на магистралата, и беше много харабежно, обаче един ден шофьора дето го карал камиона се задушил от миризмата и умрял, и докато ние си спим в каросерията се докараха куките и казаха, че туй е “Чистота” и да сме си взимали автобуса като нормалните граждани. Аз обаче, нали съм умен, си направих делтапланер от едни дъски – той малко не летеше, ама иначе беше много як, и си го носех до гръб по пътя към училище, мноо хитро, путко...

Снимки:
(Гони Войвода)

- Живко, едно от завоеванията на този варненски Дон Жуан
- последните жертви на Великия

Очаквайте още утре, когато ще бъде публикувана втората част на това потресаващо интервю за житейските истини, секса и арпаджика.

Имената в тази статия са умишлено променени, за да не се разкрива истинската самоличност на главния герой. Снимките в сайта в никакъв случай не могат да бъдат наречени автентични, и авторите не поемат отговорност, в случай, че определени личности се припознаят в персонажите, описани в това интервю. "Ежедневна простотия" не поема отговорност за евентуални вреди, причинени от настоящата статия, и запазва правото си по всяко едно време да променя съдържанието й, за да избегне съдебно преследване