Ежедневна простотия

неделя, януари 16, 2005

Лайфстайл - Чalgawear

Основни положения във външното поднасяне на поп-фолк културата по нашенските географски ширини

Всички знаем, че чалгата е култов като концепция жанр, тъй като предполага реалното комбиниране на абстрактни концепции като екстензивно приемане на напитки от алкохолен характер, физическия контакт с култивираните мускули на незле поддържани девойки и карането на МПС, които датират от най-модерните епохи на съвременната индустрия. Въпреки това, за да бъде оценен напълно, жанрът трябва да се разглежда във всичките си проявления - облекло, поведение и лирика. За сайт със скромни възможности като нашия пълното обхващане на комплексния проблем е невъзможно в рамките само на една статия, но текстът, който следва, е опит да се осмисли значението на дрехите за суб-културата на поп-фолка.

ДРЕХИ ТИП 1: АНЦУГ
Описание: Класическият анцуг се използва най-вече при провеждането на спортни мероприятия. В необятния свят на чалгата обаче той е артефакт с култов характер - външната част е тънка, вероятно хартиена, като има и вариации на тема плат, но най-често се избира пресован картон. От страната на загорялото, добре покрито с космена покривка тяло се пада и вътрешната част на анцуга, която се състои от мрежесто покритие, което често се използва от притежателя на предмета за риболов и цедене на мляко. Мрежичката е така направена, че да позволява задържането на молекули пентаоксиден трибутан, по номенклатурата ЮПАК - ПОТ. Това е вещество, което има специфичната миризма на котки, застреляни от разгневени горски тутурутки след екстензивна консумация на връзки от сексуален характер с порове. Друга субстанция, която специфичната мрежичка умее да абсорбира, е калиевия инертен рицин, по ЮПАК - КИР. Това е вещество, което среща на тънки ресни и е в твърдо агрегатно състояние. Още може да се открие в по-малки количества в черното под ноктите и в пространството между лявата и дясната буза около аналното отверстие на женската ципокрилеста махарабджуга (maharabadjugis cipokrileas).

Именно мрежичката се явява най-важната част от облеклото, тъй като е част от символиката на носителите си и е свързана с поредица от социално-икономически фактори. По-старшите членове на чалгаджийските племена на определени периоди минават по кофите за боклук (обикновено това става в малките часове на нощта), блъскат по тях и по-низшите членове на племето даряват своите анцузи. Оттам, кирта и потта се синтезират в специално предвидени за целта кули и се изнасят за Франция, където се слагат в гъби манатарки и се предлагат на консуматора под станалото вече популярно наименование "трюфели". Чалга-потта притежава целебни свойства и се прилага в болницата в село Три Кура като лек за обоняние.

Външната част на анцуга подчертава религиозните виждания на чалгарите. Най-често то е синьо, като морето, което се използва през лятото като отдушник за фекално-уриналните нужди на групировките от цигански тертип. Червеното, което е под формата на окъсана лента по средата пък внушава концепцията за кръвта, която кипва при звука на сигналния подвиг "И ловец съм, и рибар съм, на закона мамата ибал съм".

ТИП 2: УКРАШЕНИЯ ЗА ВРАТ
ОПИСАНИЕ: Народното наименование за този тип украшение е живописното "ланец", което се състои от шест букви, в частност л, а, н, е, ц, и ь, което не се изписва и не се произнася. Тези артефакти, за разлика от анцузите, изразяват високо социално положение, като могат да бъдат да направени от крадени метали, полупроводници, зеленясали водорасли или от зъби на мангали от противникови групировки, сиреч чисто злато, крадено от Форт "Чашмалагюлдуммандауш", който се намира в Северозападна Турция, на границата й с Тувалу. Материалното състояние на притежателя на артефакта се определя именно от материала, като племенните вождове носят специални ланци, направени от некрадено злато, което за по-голямата част от малцинствените групи е еквивалентно на българското понятие "неродена мома" т.е. е свързано с оксиморонични концепции за алюзионната перцепция на мултипростравения континуум, на кратко - ИБАХ МУ АЗ МАЙКАТА, ВИЙ ЗНАЕТЕ ЛИ ЗА КВО ПРИКАЗВАМ ВЕ? Ланецът се използва като ласо, за крадене на булки. Субектът се ситуира под прозореца на вражеския катун и завързва ланецът на дълго въже, по метода, известен на по-старите чалгаджии като "Клинт Иистуд прави ласо кютек". След това жертвата бива извлечена от прозореца и пада на меко, в краден камион на "Чистота", откъдето бива закарана в локалния катун и се сключва скорострелна сватба, след която се раждат между 6 и 53 деца.

ТИП 3: ОБУВЕН МАТЕРИАЛ
Да характеризираме нещата, които често намират място върху краката на ромските малцинства, тоест основната част от чалгарската секта. Те биват цървули, терлици, тепенки, кецове, и, когато говорим за вождове, ковани обувки или маратонки "Адидас" от 300 лева. Очудваща за мнозина е липсата на спортни маратонки, но тя се обяснява с факта, че производството на маркови маратонки е основен поминък за голяма част от населението на катуните, и като такова не може да бъде десакрализирано посредством обуването на собствената продукция. За сметка на това се ползват цървули (обувки от животински характер, които издават специфичната миризма на третиран с лайнян разтвор шопар. Под тях се нахлузват терлици, които абсорбират праха от улицата, който после се използва за есенция при работата със спиртни течности т.е. алкохолопроизводството. Тепенките и кецове са знак за средно икономическо положение, т.е. семейство с размер между 13 и 21 човека, 4 сателитни чинии и 6 откраднати гуми в двора. Те, разбира се, не са класически маратонки, тъй като са направени от син пресован картон и гумена подметка. По правило, те не се перат при никакви обстоятелства, и на четвъртата седмица от началото на експолатацията им вече миришат на жабешки гьол, в който е срало стадо разгневени, дебели бабички след среща на анонимните празохолици. Кованите обувки и маратонки изразяват пренебрежение към социалните норми на низшите финансови касти, демек наличието на минимум 7 съпруги на средна стойност 4 мандри и 3 нелегални фабрики за производство на "Джак Даниълс" под опеката на носителя на този знаков за ромската цивилизация (на ромски "цеелиззацхия") символ. Маратонките задължително са маркови, не "Адибас", а "Адидас", не "Никел", а "Найк".

С това кратко експозе донякъде беше изчерпана темат за ритуалните одежди, в които се носят чалгопоклонниците. Разбира се, скоро можете да очаквате тук да се появят и други подобни материали, като например анализ на някои чалга текстове и ясни инструкции как да се емулира поведението на истински турбочалгаджия.