Ежедневна простотия

неделя, януари 16, 2005

О, лайно след фъстъци!

О, ЛАЙНО СЛЕД ФЪСТЪЦИ!
Часът е един през нощта,
седя си сам, като в "Спасители в ръжта",
седя, и иде ми да закрещя,
защото, мале, искам славно да се изсера.

Бавно аз в кенефа ще пристъпя,
на другите ще кажа, че отивам да се къпя,
ала истината е, че ще сера,
наведен, сякаш ягодки бера.

В бавен, нежен ритъм аз ще танцувам
на песента на мойто недоизсрано лайно,
лайно от класа - кафяво,
с коричка такова - кораво.

И ах, когато се, мале напъна,
на съседката тавана аз ще продъня,
защото мойто лайно е лайно на социалист,
лайно - международно известен лингвист.

И ще цопне то, ей така - цамбур,
от напъна ще щръкне на Гошо лилавия кур,
и ще бъдем пак с теб, Генке,
но не роптай, Ленке.

Ленка или Генка, чудя се аз,
и сера вчерашната салата с праз,
гарнирам го туй с отровния газ,
ах, какво ли не правя за Вас!

Лайното - лайното е еманация,
изход от мойта тъжна, дълга констипация,
ти си изход от моята тъжна обърквация!
О, лайно след фъстъци!